Технологиите променят търсенията на децата като читатели. И тук под „технологии” следва да се разбира не само „мобилни технологии“. Това каза Искра Джанабетска – програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи и една от основателките на платформата „Книговище“.

„В България твърде често първите истории, които интригуват децата, са разказаните от телевизионния екран. Това няма как да не оформи и определена естетическа нагласа. От друга страна, филмчетата и от умалените екрани постепенно прерастват в едно препускане през най-различни образи и все по-съкратени видеоистории. Така се дефинират няколко нови тенденции, или по-скоро препятствия, пред четенето и усилието да се напредва като читател - това е нетърпението и неумението да се поддържа фокус върху определена идея и текст, а от друга страна - насищането на сетивата и любопитството с шеметни образи и съдържание, което е достъпно без усилие, но което не води и до радост от самостоятелното изграждане на образи през въображението“, обясни Джанабетска.

КОМИКСИТЕ И АУДИОКНИГИТЕ

Според нея вероятно това е и една от причините комиксът да влиза повече в детските книги. Това обаче не е задължително лошо, смята тя, особено, ако целта е децата да бъдат увлечени по историите от книгите, въпреки конкуренцията за тяхното внимание в света на технологиите

Джанабетска отбеляза, че има още едно технологично влияние върху начина, по който децата четат, и това са аудиокнигите. „Те са нещо като радиотеатрите и драматизациите от грамофонните плочи и касетки от нашето детство. Само че сега са още по-лесно достъпни и много повече. Аз лично смятам, че при добър баланс между напредване като самостоятелен читател и слушател на приказки и новели аудиокнигите имат много положително влияние върху развитието на децата, защото отрано ги палят по историите, тренират умение за съсредоточаване и изграждане на образи и светове чрез въображението, като помагат за обогатяване на речника на детето“, каза тя. Допълни, че най-добре би било родителят да чете на детето си, но в забързания ритъм аудиокнигите могат да бъдат добър помощник.

ОФОРМЛЕНИЕТО НА ЕДНА КНИГА Е ПОМОЩНИК В ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА ДЕТЕТО КАТО ЧИТАТЕЛ 

„Първите книжки са тези, които родителят чете на детето си - отначало въвежда познание за различни предмети, понятия, отношения. Постепенно с повече история и по-сложни отношения. И тук е необходимо да се подчертае, че децата са различни и дори в рамките на едно семейство едно от децата може да е по-възприемчиво за истории и по-жадно за книги в даден момент от други, но това не означава, че и другите няма да обикнат четенето“, отбеляза Искра Джанабетска. По думите наблюдаването и вниманието към това какво се харесва на детето от света на литературата, е водещото в избора на първи книжки. 

Програмният директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи посочи, че оформлението на една книга може да помогне много в първите стъпки на детето като читател. Това включва шрифт на текста - вече има шрифтове, които са подходящи при деца с дислексия, големина, отстояние между редовете, дължина на реда, тъй като децата по-лесно се справят с по-къси редове в началото, обясни Джанабетска. Тя отбеляза, че римуваният текст също помага в началото, по-кратки думи с редуване на гласни и съгласни и разбира се, красиви илюстрации, които помагат на децата да осмислят книгата.

Според нея децата четат най-разнообразни книги, като често това са истории, които ги разсмиват, вместват теми, свързани с ежедневието им - най-често училищни неволи и отношения, които се четат по-лесно, като имат сериозно комиксово присъствие, но и интригуват въображението им. По думите това е началото на читателския път на едно дете. Постепенно интересите му оформят предпочитания и така се изгражда собствен вкус. 

Тогава вече много с много повече самостоятелно търсене децата четат приключенски романи, книги, които са важни за тях като ориентир в отношенията, в чувствата и им предоставят повече и разнообразни теми за размисъл. „Има и много деца, които се увличат повече по енциклопедиите, отколкото по художествената литература и е прекрасно, че и за тях на български се издават висококачествени книги, които дават много контекст, но и преживяване на знанието“, каза директорът на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи.

ВАЖНО Е ДЕЦАТА ДА СА СВОБОДНИ В СВОЯ ИЗБОР НА КНИГИ

За да се възпита едно дете в любов и отношение към книгите, то неговите родители трябва също да показват своята любов към литературата, смята Искра Джанабетска. Сред начините за това са те да четат на децата си, да имат книги, които четат или служат заедно, както и да обсъждат с децата си книгите, които те четат. „Би било прекрасно, ако и родителите, и възрастните четат книгите, които децата четат, а не съдят за тях само по кориците. Така ще разберат по-добре какво и защо ги вълнува и ще могат да си говорят за книги. Това също е умение, което се възпитава, а и дава възможност да се задълбочи възприемането на героите“, обясни Джанабетска.

Тя отбеляза, че е важно децата да могат да са свободни в своя избор на книги, тъй като това е форма на общуване с книжното тяло, да могат да се отказват от тях, да ги препрочитат. „Важно е да се включват в различни форми на преживяване на литературата - театър, творчески работилници, срещи с автори, литературни фестивали, игрови занимания. Книгите да им станат доверен приятел“, допълни директорът на литературния фестивал за деца и младежи в София.

ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА ЗА ДЕЦА

„Изкуството на книгата за деца“ е проект, в който деца на възраст от шест до 12 години създават сами свои герои, вместват ги в свои цялостни истории, оживели накрая в 13 книги. За това са им помагали в продължение на три месеца Симона Янакиева - детски писател и педагог, и художникът Боян Йорданов – Босилек.

„Книгите са великолепни - промислени, оригинални, далеч от клишето - по детски вълнуващи, но и говорещи понякога на няколко гласа. Те дават възможност на нас, големите, да се потопим в света и въображението на тези деца. Те са и обратна връзка за нас какво им прави впечатление, какво остава в тях от цялата информация, която ги достига“, посочи Искра Джанабетска.

Тя разказа, че една от историите е за фламинго, което не било много розово, защото храната не достигала и поставя въпроса: „А вие знаете ли, че фламингото е розово заради храната, с която се храни“. Този герой живеел сред други седем фламинга в двора на една страна с формата на ботуш. Негова мечта било да види Антарктида и в преследването фламингото се запознава и помага на различни приятели. Това е историята на Сава Алексиев в книгата „Светлина в океана“. Друга история, на седемгодишния Боян Алексиев, разказва за изпитанията пред един селянин Норбърт, като в нея има златни змии, арфа, която ги призовава, и късче рог от син елен.

В книгата „Рубинът на Ататарв Зерп” на Дара Георгиева читателят може да се забавлява с приключенията на две деца, попаднали в един нов свят „През вратата”, където преживяват редица изпитания - със зайци, великани, джуджета, тайнствени карти, за да открият себе си в пътя към изхода от него. В „Страната на таласъмите” на Рада Георгиева таласъмите не са еднотипни, светът им се поддържа от човешкото въображение и е заплашен от пропукване и срутване поради кризата, в която изпада същото това човешко въображение. 

„Има история и за момчето, което обичало балета, за една русалка, която спасила една златна рибка, която пък на свой ред спасила нея, но в тази история златната рибка попада и на човек с твърде користни намерения. Има и история за човека търсещ усамотението в планината, но накрая къщата му го отвежда там, където хем е в планината, хем не е самотен. И още много симпатични и все различни истории, излезли от въображението на тези деца. Техните любими големи казват, че децата са пораснали по един много красив начин по време на творческите занимания“, разказва Джанабетска.

Книгите от проекта „Изкуството на книгата за деца“ ще бъдат представени днес в рамките на литературния фестивал за деца и младежи пред Националния дворец на културата (НДК).

СРЕЩА НА ЧИТАТЕЛИ С ЧИТАТЕЛИ

В рамките на литературния форум, посветен на малките и младите читатели, гостуват автори от Белгия, Финландия, Великобритания, Норвегия, Италия и Украйна. „Това са едни запомнящи се и дълго въздействащи срещи. Срещи, в които центърът е литературата, вдъхновението и пътят до тях. Среща на читатели с читатели“, посочи Искра Джанабетска.

Тя разказа, че често децата не знаят какво да очакват от срещите си с авторите, но бързо след началото са очаровани как представянето на една книга може да поведе беседата към различни свързани теми - теми, които може да им носят вдъхновение, или пък такива, които да погъделичкат тяхната любознателност и в които научават нови неща.

„Най-смелите сред слушателите влизат в разговор и мисля, че това е богатство както за детето, така и за писателите, които се срещат с детската искреност и се оглеждат в нея. Това, че авторите са много човечни и топли, без да очертават йерархическа дистанция с децата, прави възможно за децата да мислят за себе си в бъдеще време като автори и творци - и те изговарят тези свои вълнения. При представянето на книгата „Читотин” няколко деца и тяхната учителка дори предложиха да превърнат книгата в театрално представление“, каза още програмният директор на фестивала.

Искра Джанабетска завършва „Връзки с обществеността” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и магистратура „Международна политика” в Манчестърския университет. В продължение на 10 години развива и ръководи стипендиантска програма, чрез която се среща с хиляди деца. По-късно става съосновател на „Книговище”. Програмен директор е на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи.